Жената, която промени архитектурата като бизнес

Казали ѝ, че жените не строят градове.
Затова Джулия Морган просто проектира градове.

Сан Франциско, 1872 г. — светът, в който Джулия се ражда, има ясни правила за „подходящите“ роли на жените: да преподават, да се грижат за дома и да садят цветя. Да проектират сгради? Това се смятало за работа на мъжете.

Джулия никога не губи време в спорове. Тя игнорира правилата и върви напред.

На 18 години тя постъпва в Калифорнийския университет в Бъркли, за да учи строително инженерство. В класните стаи често е единствената жена, но това не я спира — през 1894 г. завършва като единствената жена в своя инженерeн випуск.

Един от преподавателите ѝ я окуражава да кандидатства в École des Beaux-Arts в Париж — най-престижното архитектурно училище в света. Проблемът? Там никога не са приемали жени.

Джулия заминава въпреки всичко. Първият ѝ опит завършва с провал — 42-ро място от 376 кандидати, когато селектират само първите 30. Вторият опит също не минава. Мнозина смятат, че оценките ѝ са умишлено занижени заради пола ѝ.

Но тя не се отказва. При третия опит заема 13-о място от 392 кандидати — вече не я игнорират.

Джулия става първата жена, приета в архитектурния факултет на École des Beaux-Arts в Париж. И въпреки че обучението трябва да приключи до 30-годишна възраст, тя завършва навреме — с дисциплина, труд и постоянство — през февруари 1902 г.

След завръщането си тя започва работа в архитектурно бюро, но получава коментар, който засяга пряко таланта ѝ: могат да я платят „почти нищо, защото е жена“. Това също не я спира — тя пести, планира и през 1904 г. става първата лицензирана жена архитект в Калифорния. Открива собствено бюро в Сан Франциско.

През 1906 г. земетресение унищожава голяма част от града. Докато почти всичко рухва, една 22-метрова камбанария, проектирана от Джулия, остава непокътната. Това веднага привлича внимание и поръчки — включително възстановяване на хотел Fairmont.

По-късно тя проектира над 30 сгради за YWCA — безопасни и достойни пространства за жени през време, когато такива рядко се създават. Най-амбициозният ѝ проект остава замъкът „Хърст“ — име с 165 стаи, който тя курира в продължение на 28 години.

Нейният архив включва над 700 проекти — църкви, къщи, болници, университети, търговски сгради — много от които стоят и до днес.
Дори след като се пенсионира и след смъртта ѝ през 1957 г., нейното име почти е забравено… до 1988 г., когато биография възвръща интереса към работата ѝ.

През 2014 г. Американският институт на архитектите ѝ присъжда Златен медал — първата жена в историята с това отличие.

Джулия не се е борила чрез лозунги, а чрез сградите си. Плащали ѝ по-малко. Подценявали я. Ограничавали я. Но най-силното ѝ „отмъщение“ е, че сградите ѝ продължават да стоят и вдъхновяват поколения.

Христина Василева

главен редактор и основател на HERSTORY

Христина е журналист с над 10 години опит в медиите. Специализирала е в истории на успешни жени предприемачи и лидери. Вярва, че всяка история има силата да вдъхнови промяна.

Последни истории от HERSTORY

Харесва ли ви това, което четете?

Не пропускайте нито една история!